Views: 40
Ето ме!
Ето ме , тук съм –
жива и здрава!
Толкова здрава, че чак ме боли!
Тялото пращи от живот и смисъл,
иска още и още!
Умът е покварен, погубен,
изтерзан, изтормозен!
Душата жадува съвсем друга реалност!
Сърцето, горкото, един бог го знае къде е –
толкова пъти се чупи!
Залепях и събирах отломки
от чужди подметки,
събирах частици и още събирам!
Защо ли го правя?
Дори да е цяло отново,
за какво ми е толкова счупено,
толкоз лепено, недодялано и ръбато…
Дори не работи както някога!
Но здрава съм аз!
Нищо ми няма!
Очите са малко премрежени
и вече не виждам толкова ясно,
но то пък какво ли да гледам –
безумици разни…
Здрава съм инак,
отвън всичко е правилно и нормално.
Отвътре – изгнива и вехне,
хаотични частици
на миналото ми аз –
някога пълна с надежда,
днес едва се събирам
за поредното утро.