Views: 25
Да не повярва човек, но културта и културните събития в нашата мила, родна страна, все още съществуват по някакви необясними причини. Да ни е честит новият министър – до вчера „наемник“, който може и да има много добри намерения, но просто е паднал в море с акули, а той, меко казано, е друг вид риба, ако изобщо… В никакъв случй не е против него този текст, а по-скоро е за въпросните месоядни и кръвожадни, които едва ли ще му позволят да плува особено дълго време невредим. Ще трябва да се извиня овреме за блуждаещата мисъл – съзнанието е болно, Ботев все още е прав: „Живеем в болно общество“, но то няма много и как да е другояче като се вземе под внимание бахърника в залата по време на спектакъл, а защо е бахърник, защото някои хора имат нещо в устната кухина и вероятно някой им го е сложил там… кой е този някой – предполагам – просто предполагам, разбира се, че е някой, който или не го е еня за тая гнида, тоя паразит, тоя тумор неизчезващ – така наречен „култура“ ИЛИ иска да я превърне в нещо друго – да я облече с официален анцунг и да я изтипоса за присмех… Каквато и да е причината разнородните нови парцалки на свидната култура да се превръщат в посмешище (да биват превърнати в такива), си е факт, който освен, че вбесява всички замесени е много, много тъжен, направо е за рев. Сега! Простият човечец, който от дъжд на вятър ходи на театър или опера, едва ли знае, едва ли се замисля, едва ли много го е грижа (то от битовизми нямаме време да сме хора…), как стоят нещата. Едва ли някой с особен интерес следи интервюта на някакви там хора – високо в небето (на две–три стъпълца по-нагоре от нас самите) и не че някой пък е длъжен да знае и съвсем нормално се чуди: „Защо в салона, докато си гледам иначе готиния спектакъл и се забавлявам, не ми е много комфортно, защото е мега студ?! Тея девойки за къв ч*п са тука, само ми вдигат рамене като ги попитам – а що тъй не пускате топлото? И*ал съм ти аз и културата, как може такова нещо!“ или пък: „Тея ко реват? На държавна службица са! ДЪРЖАВАТА, демек – АЗ – ги издържам, а те се държат кат идиоти и ми викат, че билетът за оная с камелиите е 20 лв.! Тея луди ли са? Аз толкова изкарвам на ден?!“ и подобни, нали… Ма никой не пита: „Абе кой е отговорен за тоя студ? Към кога да подам оплакване? Тея хора на сцената не им ли е студено и на тях?“ и никой се не пита: „Б*си яките костюми, колко ли струват? Че и декорите – едни такива – огромни и пищни! Сигурно не е никак евтино! И аз за оня моноспектакъл в София дадох 60 лв. ( и то на заден ред!), а ся – 3-часова опера с 50 човека на сцената и още толкоз оркестър и кой знае още колко зад сцената – е 20 лв.! Чудна работа?!“
И то, вярно – обществено достояние са дълговете на театрите и цялата вътрешна система за управление на културните институти, но кой ли се замисля? Кой ли се замисля, че като си покрият разходите за заплати и консумативи тея институти нямат прво да продават „мърдж“, нямат право да са на плюс – с две думи нямат право да правят нови и красиви неща и да се стараят и престарават кой знае колко да радват публиката, щото няма смисъл – НИ-КА-КЪВ!
Каква мотивация само!
Какво захранване и подклаждане на огъня – да живее и да се развива тоя проклет тумор – културата! Как не ги е срам тия хора – да дължат толкова на ДЪРЖАВАТА! НА МЕН! (целият абзац е със съркастичен тон – да уточня за всеки случай!)
Сега! На мен ми звучи малко по следния начин: 1.баща ми тегли кредит, 2.отива си от тоя свят, 3.кредиторът търси мен, 4.аз трябва да плащам, 5.аз плащам, 6.аз събирам пари, за да изплатя накуп всичко – 6.НЕ МОЖЕ! 7.А как да покрия кредита? 6.НЕ МОЖЕ! 8.Е, нали трябва да го погася? 6.НЕ МОЖЕ! 9.Ама защо така, цял живот ли ще плащам? 666666.ДА!
Жилязна лодика!
Но хората не знаят и няма много и от къде да знаят, макар през последните години някои да се опитаха да го обяснят, дори да го променят – хората не знаят или нямат време да се интересуват и тук ще вкарам любимата ми „конспиративна теория“ – не някоя конкретна – а чиста истина – Ние сме изморени!
Толкова сме изморени от работа и от глупости, че единственото, което искаме от тоя тумор – „културата“ е да ни забавлява за няколко часа в месеца, че нямаме пари за повече посещения, така или иначе (ако изобщо ходим, защото може и да бачкаме на безумни смени или на 5 места, защото хлябът стана троен – ама само на цена). Все ни е тая и с право – имаме сметки, които се увеличават главоломно, боли ме ф*ара мене, че някой друг има проблеми – ми и аз имам и мойте са ми по-важни!
И кой е виновен да съм толкова изморена? Нима артистите? Нима?! Наистина ли?!
А какво ли би станало, ако осъзнаем, че те са общи, тия проблеми! И че причинителите са едни и същи! И че може би има начин? Да, може и да не е много мирен тоя начин…, но не значи, че го няма! Може па да има и некъв мирен?!
Няма да изчезне и независимо как я третират – като гнида, като въшка, като хлебарка, като болест, КУЛТУРАТА ще живее под една или друга форма. Този текст няма да оправи света или да промени управлението, но то не е и целта това. Аз обичам да ми се напомня и когато се е случило – предавам нататък – и аз напомням – както мога, разбира се. И няма да лъжа, че и аз съм от ония мрънкащите дето недоволстват „тия еди къде си не си вършат работата, а взимат заплати от мойте данъци“, само дето по-скоро визирам не хора на изкуството, а некви други там, дет се менкат (някога – през 4 години, сега – по-честичко). Но нека бъдем критични – колкото и да е ш*баничко ежедневието, твърде често! Нека намираме време – докато си търсим кафето в магазина, дето вечно го местят по стелажите (поради некви там рекламни стратегии), нека се запитаме: Аз пък ко напрайх и ко дадох за културата? (може и с друг диалект, разбира се). Купих ли си книга на нов български автор – ей така – за подкрепа, може и да не чета – ма ей тей – да подпомагам изкуството? Вместо скъпа бутилка уиски, що да не взема едни билети за опера за рождения ден на моя авер? Може да има некоя яка певачка, те вече не са много едри, ма пък той ги харесва арнички, и арна да е – пак ша стане!
Вярно – болни сме, ама то не е от вчера и ще си позволя да напомня един разказ на майстора на късия разказ – „Последният лист“ на О‘Хнери – даже го има свободен за прочит: https://chitanka.info/text/13778-poslednijat-list
Болни сме, да, но туморът не се нарича „култура“ – дай Боже всекиму по един художник!
Използвани източници: болният ми мозък и горният линк, а и pixabay – там има безплатни картинки – листото на снимката е от там, аз просто не се сетих да снимам лозата на съседния блок….
Автор: Ана Драг
сиреч – Биляна Иванова (с две трудови книжки – въобще, много отрудена……….. и НЕ , няма да сложа затваряща скоба, щото още не съм свършила – на моята лоза още има листа!!!