Views: 31
Крадци на време
Познавам те от хиляди лета!
Едва от вчера, всъщност.
Очите ти ги зная
от незапомнената ера,
от онзи ден- едва.
Аз времето си мислех, че крада
и вярвах, че ще свърши скоро,
оказа се вселенски трик, шега,
оказа се, че няма от какво да си открадна.
За нас било и толкоз.
И утре няма да те помня,
и няма да ме искаш вече.
Защото времето било е в настроение
да се шегува с нас и да се смее.
Да вярваме, че ние си играем,
че тайничко крадем по малко,
а то добре си знаело,
че вместо да крадем – създавахме го.
Автор: Ана Драг