Ego sum qui sum

Hits: 22

Латинска сентенция..

Преди години господинът по Философия я беше споменал…

Хубаво звучи, да – „ Аз съм, каквото съм“ или „Аз съм, който съм“!

И толкоз.

Сещам се и за реплика от едино сериалче:

– Той е крадец и измамник!

– Всеки е нещо!

Ами така де! И защо пък да не сме…това, което сме!

Защо пък вечно трябва да се съобразяваме с този и онзи и с това и онова…Еми, трябва то, че да живеем в тоя неизбежен свят…трябва…Трябва, ама въпросното Его като вземе да откача…и като вземе да се чувства едно подтискано и мачкано, и незадоволено, и прочее, и прочее…

И к‘о прайм?

Е, к‘о да прайм – Ego sum qui sum.

И толкоз!

И това е достатъчно. Че кой има право да го отрече…да ти отрече правато да бъдеш себе си?

Че как се отговаря на това?!

Най-великото оправдание на действията ти!

А, дали?

Достатъчно ли е просто да кажеш: „ Ами, аз съм – каквото съм“ ?

И това да стига?!

Сигурно е достатъчно, ако нямаш желание за друго или за повече с онези, на които си го казал.

То дори и желанието да бъдеш разбран в един момент лекинко така, се поизчерпва и поизчезва…

То като има стена срещу теб… аз поне смятам, че не е лошо да знаеш кога да спреш да се блъскаш безрезултатно в стените на някои хора .

Ами като не те пускат – не те пускат и това си е! Намери си хоби! Преглътни се! Осъзнай се! Успокой се!

Не можеш да спасиш всички, а и това, че ти си мислиш, че си прав…никак не означава, че наистина си прав…(нищо , че все така се оказва накрая).

Понякога, само понякога (или пък винаги, но какво да се прави), онези, които не са те чули овреме, чуват ехото ти след години.

А, сега! Имало ли е смисъл, че си си блъскал сърцето и душата в стените им, тогава когато те са били глухи за теб? Имало ли е смисъл, щом те са чули ехото на отминалите ти опити да помогнеш, да бъдеш добър…и го чуват едва сега когато вече е просто ехо…Може пък и да е имало…знам ли…драсканици…

Драсках по чужди стени с писалки и думи, с мастило от солени сълзи. Драсках и виках, дерях се и крещях, докато изчезне гласът ми. И вярвах, о, вярвах, как сляпо вярвах, че има смисъл!

Нищо – на младостта ѝ отива да греши, нали така казваха?!

Пък и накрая на всичките краища, всеки просто е това, което е.

Едни ше ги боли дълго и ще преболи, други – ще ги заболи след време и няма да спре.

Така, де..драсканици…

И да не забравяме:  Ego sum qui sum.

Автор: Ana Drag

Spread the love

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.