Views: 26
Не мога да те гледам!
Не искам да те виждам!
Не ми ли стига, всяка нощ да си в съня ми?
Нима не стига, че владееш всяка реалност?
Колко време трябва да мине, за да спре да боли?
Да ме боли когато си помисля колко щастлива бях!
Колко те обичах и как умирах без теб. Как бях готова да загърбя целия си живот, за да живея в твоя, да живея за теб!
Не знам дори, дали те мразя или съм ти благодарна, че отказа.
Накара ме да продължа. Накара ме да си живея живота, но без теб.
А без теб, няма живот. Това сега е назаем.
И искам да те мразя, че го стори, че ме замени с друга. Че даде на друга, всичко, което трябваше да е за мен.
И не спирам, да си мисля дали пък щях да съм щастлива. Сега съм. Ала цената бе висока.
Може би …ако…ако поне бяхме опитали?! Но ти взе решение и за двама ни, нали?!
Не знам дали си щастлив с нея. Не знам дали и ти се чудиш като мен, какво ли би било, ако… Знам само, че не мога да понеса да те виждам, нито с нея нито сам. Но по-опасно е, ако си сам, тогава има шанс да спра и да препускам към отровното ни минало. А дали пък няма да е редено?!
Когато си с нея, спомняш ли си за мен?!
Тя прави ли нещата, които правех аз?
Разсмива ли те, като мен?
Докосва ли като мен?
Обича ли безкористно, като мен?
Мислиш ли за мен, когато я прегръщаш? Поне понякога, мислиш ли?
Изплува ли ти моят образ, понякога, когато тя се гримира или си пее докато чисти?
Не ти ли се иска, понякога, да съм аз?
На мен ми се иска!
Иска ми се да те обичам пак, както тогава.
Или просто ми се обича някого, който и да е, но толкова силно! Беше вълнуващо! Беше погубващо! Беше…беше правилно.
……………………………………………………………………….
Сега…сега имам само спомен. Спомен за това, че някога обичах истински!
Благодаря ти, че ми показа, колко много мога да дам!
Върви по дяволите, че даде всичко на друга!
Поне в ума ми, всичко е такова, каквото трябваше да бъде!
Пък, кой знае, може и да има свят и време, в което да е.
Глупости! Копнежите на един мъртъв драскач…
Автор: Ana Drag