Views: 9
Завлича ни като бурно море – навътре, надолу, наляво , надясно, навън към брега..Влече ни и нищо не може да го спре!
Ти си на единия бряг, а аз на другия. В следващия миг сме една до друга.
Животът ни събира и ни разделя, като море.
Но сме в него! Заедно!
И дори дълго време да сме на различни брегове, в различни морета, в различни светове, то пак ще ни събере.
Има връзки, които никой не може да раздели!
Има нишки, които са толкова дълги и могат да бъдат разтягани и доплитани с часове и с години, с цели вселени… И винаги, винаги здрави! Има и такива с няколко възелчета. Има такива, които се късат. Но с тебе и с тебе, и с тебе…дълги са и ни разделят километри, години…Дели ни животът, който, налага се да живеем.
Избрали сме по-доброто за себе си и за децата ни!
Но нишките…на кутрето, на кутрето на крачето, на кутрето на ръчичката…някъде закачено в обецата или на гривната на ръката…тънки, ефирни – почти не усещаш, а някой път толкова силно те дърпат – влече те – събират се като магнити …И пак сме заедно и пак се смеем! Простеем, дивеем и пеем! Танцуваме сякаш няма нищо друго по-важно на тоя свят! Самодиви, красиви! Истински себе си!
Обичам те!
И тази обич, не любов, а Обич, е по-свята и по-силна от много други, ти знаеш, за мен. Специална и наша! По-дълга, по-дълга от всички други. Специална! И наша!
Ще пием отново! Ще пеем!
Не утре, може би. Може би днес, също не. Години, може би , ще ни пак разделят…Сълзи, понякога ще напомнят. И може би няма да има какво друго да кажем освен минали дни, но ние сме свързани! И дори вселени да ни делят, тази нишка съдбата добре е изплела. И дори тя самата не може да срине.
Целувам те..по челото, по бузата. Прегръщам те с всичка сила и знам , че единственото, в което имаше смисъл..и със сетния дъх ще повторя на глас…Приятел! Приятел е най-силната обич на целия свят!
Из “Крайбрежни драсканици” от Ana Drag