Views: 27
Ще ми се да кажа, че не трепна нищо…
Ще ми се да кажа, че не ме заболя…
онова празното място, където някога беше цяло…нещо, което отдавна се счупи…, но – нали помниш – строшени частици останаха по теб когато си тръгна…
Ще ми се да виждам смисъл, но уви…заболя и това си е. Може би защото така и не преболя…
Може би просто си вървя през живота и си нося парченцата на онова, което беше…просто са в мен…винаги.
Ще ми се да кажа, че е било просто сън, така го усещам когато спомените спят, но…
..нещо червено се мярна в крайчеца на окото ми в малката уличка…
Толкова улици, толкова дни, години…Вървим по едни и същи улици…
…но вече не заедно…
А червеното, така да не ти отива…
От автора: Има случайни срещи, които неслучайно ни напомнят стари болки. И щом още боли точно толкова ясно и живо както преди…може би не време е нужно…може би трябва нещо да променим…