Views: 67
Греховни, грешни! Безгрешни са само Азис и Глория
— Какво нещо е човек!
— Черно зърно — отговорих аз.
— И черно, и бяло — усмихна се отец Сисой.
Елин Пелин „Чорба от греховете на отец Никодим“
И аз като отец Никодим кътам в делвата на самопознанието увити в хартийки черни и бели бобени зърна. На тях записвам греховните и грешните страсти на моята душа. Тъй като съм жив човек, а не литературен герой се надявам от надписите на хартийките един ден да скалъпя роман. Черно зърно.
Отдавна съм прочела книгата на самопознанието, намерила съм я за много интересна и дори събрах смелост да я предлагам на хората да я четат. Черно зърно.
Ами вие? Ще отречете ли, че текстовете, дето ги пишете, са автобиографични. Не всичките, но доста. Ако отричате, сложете във вашата делва черно зърно.
Прочитам написаното и размислям. После развивам книжките, в които съм увила черните зърна и ги заменям с бели.
Надничам по-дълбоко в делвата с бъдеща бобена супа – роман, и откривам всякакви житейски прегрешения. От всичко по много: страсти – плътски и духовни, чревоугодие, търсене на истината във виното и в бирата, ракията ми е литературен герой, суета, самолюбие, непокорство, занимание с политика – уж временно, ама доста постоянно, словоблудство, сомодоволство. Делвата е препълнена с черни и бели бобени зърна. Простими и непростими грехове! Човешки грехове…
Грешен е човекът, ама грехът е солта на земята… Не съм го измислила аз. Прочела съм го в „Под манастирската лоза“, книгата на един мъдрец, дето не съди човека, защото знае, че той винаги се подлага на самосъд. Тези, дето не го правят, са скучни!
Увлякох се, а пък предизвикателството беше за писателските грехове, не за човешките. То не че трябва да ги отделяме, ама тъй тръгна приказката…
В моята делва има много прегрешения, но липсват ей тези сериозни грехове:
Откраднат ръкопис и представен като мой.
Скрити в чекмеджета ръкописи заради мен. Открадната възможност писателят да общува с текстовете си в своето време. Откраднат живот!
– Живот след смъртта, безсъмртие?
– Добре. Похвално! Но писателят е разбран най-добре от своите съвременници. На 55 съм сигурна в това.
Да кажем, че това са грехове от миналото, когато имало цензура.
Плагиатство – актуално прегрешение, особено напоследък. Един шоумен се опита да го омаловажи, а юридическият факултет на Университета го прикрива с години. Ама нейсе, те да си слагат черните зърна в техните делви.
Изгорени книги. Скъсани книги.
– Абе, това е било някога! – вече се мръщите вие.
Изхвърлени в контейнерите книги.
– Да. Случва се доста често днес.
Спестени добри думи за добри книги.
Хейтърство. Това дето се заяждам с „Денят започва“ и с онзи слуга на Дявола Иво Никодимов – бял кахър. Бяло зърно.
Автоцензура. Признавам го този грях. Напоследък често стискам зъби.
Бъркам по-дълбоко в делвата и откривам един куп бели зърна, завити в лист А4. По едно за всяка купена/подарена непрочетена книга. Зърната са бели, защото книгите ще ги прочета. Това лято започнах от най-тънките, за да прочета повече. Бяло зърно.
В делвата ми се мъдрят и пет бели зърна, на които пише „Мостове“ 1, 2, 3, 4 и 5 – по едно за всяко издание на конкурса. Организирането на литературен конкурс си е доста греховно занимание, достойно за черно зърно, но добросъвестното ми журиране, ме накара да заменя черните зърна с бели. Суета и самолюбие, нали ви казах!
Започнах с Елин Пелин, ще завърша с Азис и Глория:
Не сме безгрешни, но сме истински.
Обичаме и тези, дето ни нападат!
Защото имаме добри души.
Души, които могат всичко да прощават.
Абе, ако питате боровския кмет, той няма да е съгласен. Пък и аз съм доста злопаметна и не ставам за лирическа героиня на Азис, ама е модерно да се позовавам на него. Или поне така ми се струва.
И да ви кажа, скъпи пишещи приятели, истинската литература е разказ за греховно и грешното в човешката душа и човешките дела. Добрите и прощаващите са за Пайнер и поп-фолка.
Автор: Цветелина Георгиева
