Views: 3
Плаках!
Толкова безутешно в полулудие – плаках! И никога няма да забравя Виолета на земята, как в самозаблуда разстила цветята и повтаря „Ще бъдем щастливи, всичко ще бъде наред…“ миг преди да си тръгне завинаги! Миг преди да се отрече от собственото си щастие и дори спасение… в името на нещо по-свято – чуждото щастие… Ако Дюма-син е бил откровен…Ако Верди и Пиаве са усетили мъката на Маргьорит… То не е никак чудно, че си изплаках очите, така сякаш аз бях тази низвергната куртизанката, на която съдбата е отрекла щастие, а дори напротив – обрекла я е на болезнена и бавна смърт!
Велики писатели! Велики творци! И слава Богу – велики артисти! Най-вече в лицето на Даниела Караиванова!
Щастлива съм, че плаках без дори да мога да си поема дъх! Плаках и когато четох, плаках и когато гледах! Дано продължат! Дано творците, в този бавно и мъчително умиращ свят, продължат! Дано продължат да виждат смисъл и да ми го носят, дори когато аз не мога да го видя през сълзи…
Моето скромно мнение за постановката на Държавна опера-Русе на операта „Травиата“ можете да видите в рубриката ми в електронно списание Литературен дизайн -> https://litdesign-bg.com/rubriki/kniga-vs-film/
Снимка – Държавна опера-Русе
Автор – Ana Drag
