Views: 25
Утре сутрин
отново ще е тъмно под очите.
Утре сутрин
отново ще сложа макиажа.
Ще се престоря, че всичко е наред,
че не съм се сгушвала в имагинерни образи.
Утре сутрин
ще забравя, че цяла нощ говорих ти,
а вместо да ми отговаряш – завивките мълчаха.
Утре сутрин
ще се усмихна на деня,
във който теб те няма.
Утре сутрин
ще продължи живота злободневен,
ще ми се плаче, ала не съвсем,
ще съм забравила защо съм тъжна,
защото, ако помня всеки ден
безтебните си нощи…
тогава как да оцелея в този ден?
За това,
утре сутрин
очите ще са влажни, зачервени,
минорно ще премина
през слънчевите си минути,
а вечерта отново ще те имам
където никога те няма –
измислен ще ме прибереш
в прегръдките си,
ще ме целунеш нежно,
всичко ще е редно,
дори да е илюзия…
Как иска ми се
вече да е утре сутрин,
където глътките ми въздух
ще са мои.