Views: 14
Ти си тръгна, но си вечно тук
18.06.2017г.
Тук си. А не си!
Тук съм, ала не!
Рамо до рамо,
с гръб един към друг.
Така е винаги,
така е и сега!
Ти отново с друга,
аз – отново сама!
А колко хубаво е да си тук!
Дори и с друга, цяла нощ…
Да я приклещваш и омайваш в някой ъгъл…
Да шепнеш в ухото ѝ, нежни слова…
Да я притискаш, както онази, преди това…
И дали ще е тази или някоя друга – все тая!
Прибираме се заедно, това поне, зная!
Но не и сега!
Ах, колко е тежко и колко боли!
Само, ако знаеш!
Но, ДА! Правилно!
Добре постъпи!
Да боли! Да кърви!
Да се усетя! Да се досетя!
Че ти си чужд!
Принадлежиш на всяка друга,
но не и на мен!
Омайваш всяка друга,
но не и мен!
То няма и нужда!
Отдавна завладял си,
отдавна замечтал си,
дребната душица,
дето пърха в мен.
Ти си болката в душата!
Ти си песента в главата!
Ти си мъката на твореца!
Ти си музата в двореца!
Искам те в ума си!
Искам те в дома си!
Искам да си жив!
Искам те щастлив!
Дори това да значи
аз вечер, тихо да си плача…
Но, хубаво е !
Да боли и кърви.
Така усещам, че е истина!
Че е реално!
Че дори със друга да заспиваш,
аз тягосно, за теб ще пиша!
Дори и друга да целуваш,
дори за друга да бленуваш !
Очите ти ме следват!
Очите ти ме галят!
Те с нежност ме приспиват,
ала и в буйна страст ме палят!
Ревнуваш ли ме?
Или просто те е грижа?
Сънувам ли?
Или наистина го виждам?
Не ме интересува, дали съм права
или отново грешно си измислям!
Но, някак, правилно ми става,
когато с тебе се приспивам.
Макар наужким – те прегръщам
и в спомени се връщам!
Възглавницата – плувнала във пот!
И утрото крещи ми: „ СТОП!“
Но там – в съня…
Ах, там – в съня…
Съм тук и сега!
Си тук и сега!
И няма смисъл, няма ред,
и няма норми, няма свет!
А толкова е редно и нормално,
макар и Не реално,
че смисълът проклет,
остава толкоз блед.
Автор: Ана Драг