Views: 23
Ситни камъчета,
като нежни песъчинки
дерат очите ми…
И под ритъма на стара песен
танцуваме в безкрая мимолетен.
За няколко минути само
сме истинското правилното цяло!
Би било красиво,
нежно, непорочно чисто…
Би, но не бе.
Щастлив си.
Грееш!
Косите ѝ са нежни, разпилени,
заровил си лице,
заровил си живота си
във нея,
не във мен…
И тъй под ритъма на стара нежна песен,
обещаваш бъдеще на друга,
а моите ситни камъчета ромолят
по мраморния под
на бляновите ни несбъднати животи…
Автор: Ана Драг