Views: 18
…И бе първият ден
и бе ужасно,
и дойде мракът,
и всеки звук бе последен.
И дойде вторият ден,
а сякаш бе краят
и мракът пак дойде
дори по-скоро от вчера.
И ето, третият ден се подава
зад хоризонта в далечината
и още по-бързо се стъмни
и по-дълго мрачно остана.
Четвърти ден чакам.
И ето го – идва стремглаво
и той , обаче, е празен
и пак стъмва се рано.
На петия ден в отчаяние лазя,
потъвам в забрава.
Нима изход няма?
Ето! Пак се здрачава.
Шести ден няма.
Въздух веч не остана
и мракът – просмукан
и в телесата и в душата.
И на седмия ден светлината дойде
и озари всяко кътче навред
и един труп там лежи и изгнива
недочакал спасителна сила.
Spread the love