Views: 12
Отивам!
В редно и нормално,
както е редно и нормално.
Отивам и няма никой да ме спре!
Няма кой да ме спре?!
Препускам стремглаво
към новия ден,
потънал в забрава
е мракът у мен.
Красивите ласки,
обвити в кошмари,
остават далеч
назад и отвъд.
Прегръща ме силно като
змия удушвач
поредният ден –
безмагичен, нормален.
Отивам, препускам!
Като нощна кобила,
размита изчезвам
в очартани пътеки.
Безбрежните небосводи
остават зад мен.
Ще се върна по тъмно,
привечер.
Стопли малко вода за чая.
Изображение: Istock