Views: 24
Толкова много ми се спи!
Не искам да се будя!
Светът обаче ме зове!
Свят без твоята ласка…
Пръстите ти се разхождат бавно и закачливо
по извивките ми.
И ме будиш с целуки, и…
…и после се сгушвам.
Притискам се силно ,
сякаш да вляза под кожата ти,
на топло,
приютена от студа навън.
Вече е есен
и светът навън е студен.
И без мен ще го има,
тогава защо,
защо да се будя?
Защо да отварям очи,
щом твоите гледат встрани…
Изображние: Sleep and Grief