Views: 30
За „можеше“, „трябваше“ и „щеше“…да бъде…
За онова момиче, което обичаше онзи мъж , с цялото си сърце…
За онази безкрайна любов, от която остана …едно ехо, един сън, един вял спомен – понякога… в нощта…
За онези „нас“, които никога повече няма да бъдем.
За дните, които преливаха в страстни нощи, когато сме заедно.
За всичко написано, всичко изречено.
За всичко надраскано по телата ни с ноктите на времето.
За всички сълзи, с които давех спомените за теб.
За всички чаши с вино и водка, и бира, и смърт…,
които изпих пред снимката ти и вдигах наздравица с образа ти,
докато избледнее.
За всички извратени сънища, в които бе главен герой,
все с някоя друга героиня.
За всички животи, в които сме заедно.
За всички песни, които никой няма да напише
за нашата епична любов.
За всички рози, които ми отне!
За всички целувки, които често сънувам.
За „можеше да се получи, ако ни бе позволил“!
За „трябваше да ни позволиш“!
За „щеше да е хубаво“!
За мен и за моите чувства!
За теб и за твоя живот!
За нас – в друго време и свят!
За нас – тук и сега,
но отделно!
28.09.2018