Views: 15
…Снимки избледнели
На часовници подпрени,
Часовници – отдавна спрели
И стрелките замразени
Различни пози са заели.
Стените – нявга бели –
Отдавна веч‘ са пожълтели,
Ъгли несъразмерни
Се губят в паяжини черни,
Потънал в гъсеници мухи –
Килимът като труп лежи,
Пердета захабени
Със форми изкривени,
Образите настървени,
Във миналото сътворени –
В огледало отразени,
От годините – изпепелени.
Дворът – плувнал в бурени и плевел,
Някога в цветя се стелел,
На синджира куче – не, а мърша,
Да, това е мойта къща.
Къщата, в която влизам
Всяка нощ безлунна,
По неизкачени стълби слизам
В тишината си безсънна…
…Семето не ще покълне
И няма скоро да се съмне,
И няма нищо да се върне,
И всичко ще изчезне, ще посърне…