Views: 28
И без тебе ще ме има!
Та аз съм въздух, как не би?!
Земя си ти и в теб живот се ражда,
а мен ме има, за да те има теб.
Без теб животът няма да пребъде
и тъжно е, но мога и сама.
Аз ще бъда с тебе и без тебе,
ала без тебе…за кого и за какво?
На вятъра нима е нужен бряг,
на въздуха нима са нужни твари,
че да вилнее…да препуска и свисти?!
А всъщност как да имам смисъл,
когато теб те няма?!
Дори и да ме има,
за какво съм…?!
За какво съм, ако те няма да ме спираш?