Views: 10
И беше лято – беше май,
пороите изтриха
всичко онова, което не смеем
да изрчем.
И беше юни –
жежко бе и вътре в мен,
и в прегръдките ти нощем.
Само хладната ти гръд
успяваше да ме спаси.
И беше юли –
бе кошмар!
Лава се изливаше върху ни,
а ти притискаше ме силно,
сякаш аз съм твоя пристан,
твоя дом!
А беше лято – беше август!
Сълзи изгаряха лицето,
ръцете бяха празни,
разбито бе сърцето…
Ах, беше лято –
имаше ни!
Заедно!
Вплетени!
В един изгарящ и погубващ
наш безкрай!
И беше лято,
бе безумно!
Създадохме пожари!
Изгорихме всичко свято!
***
Завита в морска пяна,
оставих пясъка да ме погълне,
защото свърши наш’то лято,
а зимите живеем ги сами.
Автор: Ana Drag