Hits: 20
Да плачеш без сълзи, защото и те вече знаят, че няма смисъл да се появяват…
Да докосваш нежно, само с мисли, защото ръцете ти вече отдавна са груби и студени…
Да се любиш само в мечти, защото тялото, вече отдавна е изморено от лъжи и еднократности…
Да пееш любимите си песни само наум, защото знаеш, че никой не иска да ги чува…
Да признаеш какво се крие в душата ти, но само на белия лист, защото отдавна, само той може да го понесе…
Да прегръщаш любим, но само стоейки до него, без дори да го поглеждаш, защото отдавна знаеш, че той не го иска…
Да поглеждаш през рамо, за да видш дали е тръгнал след теб, но само наум, докато не откъсваш очи от хоризонта пред теб…
Да крещиш в захлас, колко много обичаш и колко много искаш да дадеш, докато всъщност шепнеш тихо в тъмнината…
“Може би вече не си спомняш за мен,въпреки това аз още те чакам.
Отказах да си отида, за да може един ден,ако решиш да се върнеш, да ме намериш отново.
Затова все стоя на същото място, в същия град, с все същите хора.
За да може щом се върнеш, всичко да си е същото,да бъде сякаш, че е вчера и няма вече да се разделим.
Може би искам твърде много, но все забравям, че между нас е свършено,
че никога няма да се върнеш,че изобщо не ме обикна.
Защото все забравям, че само аз те обичах…”