Views: 24
Понякога просто искам да чуя от любимия, че всичко ще бъде наред. Да го чуя когато не ми е добре, когато хората са ши*ани задници, когато шефът е дребен тарикат, когато те прее*ават ‘щот’ си човечен. Да го чуя от любимия, който е до мен и ме закриля от мечките, вълците и всички долни мижитурки на тоя свят, които 5 пари не дават за друго същество.
Тогава чувам един глас, който ми казва: “Стига се лигави и стига рева! С рев нищо няма да оправиш! Стегни се и си стой на гъ*а и мисли с тая глава! Да не ти е само за украса?! Налягай си парцалите и си гледай живота. Какъвто – такъв! Не си си го избрала – дори името ти не е твое! Преди да се родиш още – самата ти беше просто компромис на норми и малоумщини на егоистични копе*даци! Но това, че не си виновна, не означава, че трябва да си безотговорна!“
Мъдри слова! Но не са на любимия! Защто аз нямам любим, закрилник – да ме пази от ши*ания свят и да създаваме наш си, в който да сме добре и щастливи!
За щастие си имам гласа на баба ми! И Бог ми е свидетел – винаги е права!
Светът не е благосклонен към повечето от нас, поне не е през повечето време. Но, аз поне си имам човек, който е готов и последния си залък да ми даде, само и само да съм добре! И света ще преобърне, само и само да съм жива и здрава – нахранена и с покрив над главата!
Алчни същества сме! Растем в консуматорско общество и сме като скакалци на тая планета! Все да имаме повече и още – и не е дори до националност – човекът е ши*ан звяр!
Душа и тяло жадуват за споделеност и закрила и красиви емоции и думи, а мозъкът се поддава на мечти и блянове и лесно забрая, че има! Има толкова много, което на други им е отречено!
Аз нямам любим – да ме пази от несгодите или да ми казва, че всичко ще бъде наред!
Аз имам баба ми, която знае, че няма нищо да бъде наред, но такъв е животът и какъвто и ще да е – съм длъжна да го живея така, че да не съжаляавам, но и да не наранявам!
