ПРОИЗХОД

draskai-proizhod-ot-baba-znai-da-ti-vzema-baniata-ПРОИЗХОД

Hits: 21

ПРОИЗХОД

– Парите къде са?

– Питам те, къде са парите! Къде ти е заплатата?!

– Млъкни – изсъска през зъби той.

– Пак на майка си ги даде, нали! А дъщеря ти да ходи гола и боса! Без учебници!

– Сметката за тока ѝ беше висока…

– МОЛЯ!!!! – жената крещеше обезумяла – А нашата сметка! На една заплата да се издържаме и тримата!? Как я мислиш ти тази работа?! Всичките ти пари отиват за майка ти! – тя не спираше да нарежда и да крещи.

Дея пишеше домашното си по математика в съседната стая. Беше си пуснала една любима касетка на уокмена, който спечели на селския панаир. Пишеше на големи квадратчета все още, малките квадратчета бяха за големите ученици. Защо не може да се усили повече звукът?  И този знак за умножение защо се размаза така в това голямо квадратче?  Лицето на Дея беше толкова мокро, че дори тетрадката ѝ подгизна, макар да не се чу нито звук…от кухнята се чуваха достатъчно викове, в слушалките на уокмена музиката гърмеше, но не беше достатъчно силна да ги заглуши.

Големите квадратчета са за малките деца, защото имаме нужда от повече…място?! За какво са ни толкова големи квадратчета? Защо малките квадратчета са за големи? И защо по Български език сме на тесни и широки редове, а по математика сме на квадратчета?

Външната врата се трясна силно и извади Дея от размислите, в които се беше вкопчила само  и само да не чува крясъците на майка си и баща си. Известно време не направи нищо, само спря касетката на уокмена и започна да се ослушва. След няколко минути, в които не смееше дори да помръдне, чу течаща вода. Майка ѝ миеше чиниите след вечерята, която беше забъркала набързо за двете им. За двете, защото баща ѝ още не се беше прибрал и по-добре беше когато се прибираше късно, тогава нямаха време да се карат.

Уви, тази вечер се прибра точно когато майка ѝ вадеше две свити в хартия пастички от денонощния магазин и скандалът не закъсня. Пари, пари, пари! Все за тия пари крещяха! А шестицата по български? А Грамотата по правопис? А класирането на Олимпиадата? НЕ! Пари, пари, пари! Няма ПАРИ!

– Написа ли си домашните? – майка ѝ влезе с гръм и трясък в стаята, в която по принцип спяха и тримата, но не и когато баща ѝ си ходеше при неговата майка, като тази вечер.

– Почти свърших.

– Добре. После влизай в банята и си лягай. – малко по-меко каза майка ѝ.

– Добре. – спокойно отвърна Дея.

Да си вземеш душ, все още беше непонятен израз за Дея, да не говорим и че заради пестене на вода се налагаше да се „къпе“ в леген, в който източваше малко гореща вода, която разреждаше със студена. „Добре поне, че ми даде големия леген.“

След няколко обливания с канчето, което наистина не беше чаша, а канче, Дея се уви в халата си и излезе от банята. Цялата настръхна, в коридора беше кучи студ, имаше само една акумулираща печка в спалнята и тя изтича набързо с надеждата майка ѝ да я е пуснала тази вечер.

Уви, печката беше по-студена и от плочките в банята. Майка ѝ си беше взела надомна работа и се мъчеше с някакви платове на шивашката машина. Дея остави халата си на стола, който беше не само за писане на домашни, но и за ядене и за закачалка и въобще за всичко необходимо, и побърза да си обуе и чорапи и терлици върху тях. Намъкна се в дебелата си зимна пижама и се сви под юргана, който баба ѝ беше донесла от село. Остави лампата да свети и защото не ѝ се ставаше, но и защото някак ѝ се струваше, че когато е светло е по-топло.

– Кой ще ми вземе банята тази вечер? – прошепна Дея в студената стая. Стисна силно очи, както ѝ беше казала баба ѝ да прави, всеки път когато не може да заспи или когато крясъците от съседната стая са твърде силни: „Няма да плачеш! Чуваш ли! Няма да плачеш! Ще стиснеш очи и всичко ще мине!“  Така казваше бабата на Дея. И всеки път, след горещата баня на село, я целуваше по челото с думите: „Ела да ти взема банята“.

 

ОТ АВТОРА: Та аз от баба зная тази фраза. И всеки път когато се сетя ми става топло и чисто, и в ума, и в душата. От БАН казаха, че не знаят от къде идва. Едва ли баба ми сама си е измислила думите. И кой знае от къде е тръгнало. Но пък не е ли по-важно какво значи? Какво значи за мен?!  Думите са си думи. Всеки може да ги ползва както му е угодно. Какъв е смисълът им – може винаги да се спори. Какво ние влагаме в тях – това, това е от значение!

Spread the love

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.