Views: 36
Няма място за слаби в този свят! Слабите ги изяждат, последния го отнасят гаргите!
Имам късмета да съм отгледана от най-силната жена, която познавам.
Силна физически, защото така е отгледана и силна емоционално, поне на пръв поглед, защото така се е наложило и защото, ами защото някои хора, по някакви обясними, но често неясни причини, просто избират да са силни. Да са силни за нещо, за някого, в името на по-добро бъдеще или просто, за да се защитят от всички заплахи, всички мечки в гората, всички пилеци в небето и всички лешояди, всички съблезъби тигри, които дебнат жертвата…
*Но за тези препратки – по-нататък.
Баба ми! Най-силната жена, която познавам! Две платняни чанти с дини и буркани – от спирката до блока – има няма 500метра, да ама…това е в града, като слезе от селския автобус, ами на село? Ами 1 км и то на баир!…Който разбрал, разбрал, това няма да го коментирам повече, само ще вметна, че всеки който някога е предлагал да ми носи чантата (не са много тези индивиди) трябва да му стане ясно, ама пределно ясно, че една жена винаги носи толкова колкото знае, че може да носи поне няколко километра…особено жена, която е отгледана от такава баба.
Та аз от баба зная, винаги да нося толкова колкото наистина мога сама да нося и да не разчитам или вярвам, че някой ми е длъжен да ми носи, чантите, куфарите или кръста.
Никога не го е казвала. Тя поуките и житейските истини не ги казва – тя ги показва или поне аз така ги разбрах. Не съм ги обмисляла. Несъзнателно копиране на поведението на авторитетната фигура – присъщо за децата – нали попиват като гъби. И слава Богу! Не мога да изброя пътите, в които по една или друга причина съм била натоварена с куфари и нито един човечец не се е сетил да подпре, поне да подпре, проклетата врата…
ОТ БАБА ЗНАЯ е проект в развитие – всеки, който има желание да сподели какво знае от своята баба е добре дошъл тук.
Просто реших, че е редно да почета овреме най-силния човек в живота ми.
Нищо че тя, ако разбере ще ми пили на главата „ К‘ви са тея глупости, к‘о ще ме изтапанчиш там“. И ще е права, защото тя пази! Пази личния си живот , пази децата си, внуците, къщата! Тя пази толкова истории зад езика си, толкова сълзи зад медените очи. Баба пази, най-свидното, най-милното, най-лошото – вътре в себе си го пази, защото знае…Баба ЗНАЕ, че всичко, което запазиш в себе си, ще остане свято и неопетнено от чужди очи, чужди помисли и тълкувания… че всичко, което е изречено и наречено с думи, става вече истина, а тя боли…И понякога боли повече когато я пуснеш навън. Вътре, поне можеш да я озаптиш…
Размисли разни…Тълкувания мои, за бабините чувства. Ала тя ще прости на внучката си драскач. Ще прости наглостта ми, че той акъла идва след време.
А сега е време да разказвам за нея и за всичко, на което ме е научила. Защото искам да се знае. Искам да я нарисувам такава каквато я виждам и чувствам.
„Нарисувай ми обич“, бе поискал някой някога. Ето – рисувам – и обич, и сила, и нежност, и грубост, и истина, и тайни – рисувам! Моята баба рисувам – така както умея.
Аз от баба зная да не тръгвам с много багаж, че да мога да си го нося, ‘щото то никога не се знае..кой ще му се повреди колата, кой ще му се счупи рейса, кой ще му закъса влака или от чие возило ще искаш да слезеш…те лошите работи стават бързо.
Автор: Ana Drag
Снимка: freepik