Седемте смъртни гряха на начинаещия (а и не само) писател

Hits: 81

Писателите и изобщо творците са хора! Публиката не бива да забравя това! Също така изобщо не препоръчвам да надничате зад завесата, криеща фантастичния свят на твореца от личния такъв. Защото разочарованието ще е огромно независимо поради каква причина. А медиите, за съжаление, свикнаха широката общественост да бъде информирана кой каква тоалетна хартия ползва, какво и колко пие, къде обича да купонясва и с коя/ кой/ кои си ляга.

И като споменах това, нека започнем директно със Седемте смъртни гряха на писателя.

  1. Похот

Огромен брой хора, които имат някаква запъртъчена творческа искра, погребана под тонове загаснала лава и пясъци, смятат, че като започнат да пишат (демек да творят), желаещите за споделени ласки ще се редят на опашка пред дома им и ще сменят сексуалните си партньори, така както Гала сменя тоалетите си.

Ако това е основната Ви цел да започнете да пишете, спрете веднага! Има и по-лесен начин да постигнете ниво на телесна конвертируемост, който няма да уврежда околните и да им носи психически травми.

  1. Чревоугодие

Друг огромен брой писатели започват да пишат, защото имат нужда от професионална психиатрична, минимум психологична, помощ.

Те пишат за себе си, разрешават собствените си проблеми, а близки и роднини са в див екстаз, че имат в рода си творец, който чупи семейните окови на предопределеността да е шофьор на такси, кравар, боклукчия или безработен крадец на държавна службица.

Ако наистина имате нужда да напишете проблемите си, за да се почувствате така сякаш ги разрешавате, по-добре спрете. Едно, че се излагате пред публика, второ, това не помага. По-добре отделете сума и отидете при професионалист!

  1. Алчност

Редица от успелите и известни писатели са напипали “златната жила” и знаят как да пишат, така че да продават хиляди екземпляри от словореда си.

Тяхната мотивация е ПАРИ! ПАРИ! ПАРИ! И само ПАРИ!

Факт е, че не всички в тази категория са некадърни, доста от тях стават за убиване на няколко часа от безсмисленото съществуване, което влачим след себе си, но дори и при тях съществува въпросът, който няма отговор десет минути след прочитане на творбата им: “За какво се разказваше в книгата?”

В тяхна защита ще кажа, че ако не друго, поне са изградили стил и схема на писане, така че да продават максимално добре на минимална цена.

  1. Леност

Огромен брой са и тези начинаещи писатели, които решават, че имат таланд и “дар слово”, за да станат големи имена. Започват да пишат, но когато осъзнават, че писането е труд, тяхното желание става труп.

Намаляват оборотите на писане, дори спират, защото успехите, известността, кинтите и мацките не идват веднага.

Обхванати са от леност и започват да пишат глупави статии за още по-глупави сайтове. В крайна сметка, леността убива таланта и загробва творчеството в зародиш.

  1. Гняв

Гневът е лош съветник! Сигурен съм, че Кличко си е помислил точно това, когато прасна за последно Пулев в знаменития мач.

Макар и в повечето случаи да е така, гневът може да е движеща сила, която да мотивира и спомогне развитието на начинаещ автор, така че той да стане успешен и развие стила си.

Примери има много около нас, но човек трябва да е внимателен, защото гневът подвежда и оголва слабите страни на твореца, спира устрема в един момент и води до блажена леност (виж т.4).

  1. Завист

Подобно на гнева, завистта може и да е движеща сила. Когато редовно виждаш плешив господин със старо сако и скъсани дънки в магазина, случайно разбереш, че е автор на “Богвите”, демек писател, можеш да се изкушиш да станеш и ти писател, за да достигнеш това невероятно ниво на успех, което може да бъде на всеки, стига да си плаща редовно и достатъчно.

Да, това е наистина движеща сила, но реално тя не ви спомага да развиете вътрешното си аз, собствен стил, похват, сюжети, а да се върнете в пети клас и да пишете съчинения-разсъждания (като това, което четете в момента).

  1. Горделивост

И ето чудото се случва! Имате издаден тираж от 500 бройки, които се продават в родното село и още две книжарнички в близкия областен град. Продали сте вече 400 от тях на роднините си до девето коляно, а останалите 100 очаквате да бъдат разграбени като мандарини по нова година преди ‘89 година.

Започвате да се движите с тежкарска походка на рапър с хемороиди от 90-те.  Прическата ви е като на вокала на Offspring, когато е бил на 20 години, а жестовете ви са премерени и точни като на гостуващия във ВИП брадър Евгени Минчев.

Егото ви е толкова голямо, че ако пътувате с влак, трябва да заемете две съседни купета. Това, драги прокопсали приятели, е абсолютно вредно за вашето творчество, хъс и плам за писане.

Издайте втора, трета книга и се опитайте да я продадете извън семейнородствения кръг, извън населеното място, където ви познават всички – попът, даскалът, кметът и  полицаят. Дръжте главата си наведена или сложете тухли в джоба, ако се справяте трудно с егото си, за да не излетите в орбитата на забвението и посредствеността.

Това са Седемте смъртни гряха на начинаещия (а и не само) писател, а ако се сещате за конкретни примери, ако се сещате за други грехове, споделете ги като коментар. Ще ми е интересно да чуя разсъжденията ви.

Автор: Валентин Попов – Вотан

 

Spread the love

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.