Views: 37
Седемте смъртни гряха носят твоето име,
ала с всеки от тях, моля те – Назови ме!
Започни с Алчността –
аз съм алчна навеки,
да съм с теб всеки миг …
Искам твоето време!
Продължи със Гнева,
че гневя се на всеки
и на всичко, което
да съм с тебе ми пречи.
Горделива съм, да,
щом усетя, че с мен си,
че ме търсиш и даваш
от душата си цвете…
и по някакъв начин
правиш нещо за мене.
А познах Завистта
най-напред зарад тебе!
И завиждам, о да,
как завиждам на тия
дето с тебе делят
и дома и деня си,
своя път, своя сън
и безсънните нощи…
Леността ме наляга,
щом реша, че не с мен си.
За какво ми е тяга!?
За каво са ми песни!?
Похотта е една
много пазена тайна,
ала тебе зова,
тебе искам безкрайно!
Пия вино, което
не опитахме двама…
И мечтая за теб
Храна да приговям
да е вкусна, добра
и с любов наредена.
Наречи ме на грях –
нека съм Чревоугодие.
Угоди си със мен и ще е пълноводие
от чудесни неща
този кратък животец.
Ще превърнем греха в добродетел когато
си до мен и сега зимата ще е лято…
Ако днес се лишавам от храна или вино,
не е защото ги няма – в изобиле имам.
Ала нямат те вкус, аромат и причина,
щом не си на софрата, щом до мен не те има!
Ако ти не ме искаш,
няма никой да имам –
целомъдрена днес
съм по тази причина.
В службата всички много ме хвалят,
после хапливо се подиграват –
трудолюбие казват,
че притежавам.
И е истина, да, аз работя за трима –
да минава деня. .. В мислите ми те има.
Добродушна прощавам
всяка своя сълзица,
процедена от това,
че нали съм умница,
казвам ти на часа
за това , как боли ме
да не мога на глас
да крещя твойто име.
И превръщам се в символ
на голямо търпение
и прераства това
в истинското смирение.
Чакам само мига
да напишеш, да звъннеш,
да протегнеш ръка
силно да ме претърнеш…
И от всичко това
щедростта ми да видиш
да получиш, да вземеш,
просто да ме откриеш…
Да превърнеш греха да съм с теб
в добродетел
и да стане света от цветя,
не от пепел…
(без) грешното цвете
„цвете на греха” – роза
Автор: Rosa Peccatio
