Views: 20
Здрасти 
. Онзи ден се сетих за теб. В последно време работя много, а в свободното си време, гледам да се забавлявам с приятели. Та, бях на работа в поредния понеделник (сега всеки ден е понеделник) и като се прибрах продължих с надомна работа. И както си работех и си слушах сериалчето…хоп – ТИ!
Лицето ти просто изплува в съзнанието ми. Без конкретен спомен, без болка или нужда, просто така, сякаш случайно съм видяла стара снимка. Прокудих образа ти, защото знаех какво ще последва. Щяха да ме залеят спомените за единствения мъж, който ми даде всичко, вярно за малко, но все пак всичко.
После се приготвих и отидох да се забавлявам. Беше ми трудно, бях много изморена, така е напоследък, нямам сили или желание, знам ли. Добре си изкарах, танцувах много, беше хубаво. Повиках си такси, макар че не ми се спеше, имах нужда да полегна, просто да си легна сама и да ми е кухо и празно.
В мига , в който се качих в таксито, чух коя песен звучи от радиото…любимата на бившия ми. Задушавах се. Сякаш някой постави, нежно и внимателно, камък на шията ми. Нямах сили…нямах сили за нищо. И сега нямам. Не искам никого и нищо, защото всъщност… искам някого и всичко.
Дали съм права да си мисля, че го заслужавам?! Дали е възможно да го имам?! Почти го имах с теб! Не заслужавам ли да го имам поне веднъж в този живот, в този свят, в тази реалност?!
Тези дни ми е гушкаво и нежно, а само ти ми го даваше някога, толкова отдавна, че избледнява.
Много ми липсваш в такива моменти. И е тъжно. Тъжно е, че свързвам нежността с теб – човекът, който ме счупи. Но какво да се прави, не мога да си представям някого когото не познавам. И силно се надявам да не го познавам, защото ако вече се познаваме…, ако вече сме се подминали…, ако си бил ти…това би било пълна загуба на живот, не мислиш ли?!
Възглавницата тази вечер ще е с твоя лик и не можеш да направиш нищо по въпроса!
Лека нощ.
06.11.2017г.
Из “Всичко, което искам да ти кажа” от Ana Drag