Views: 21
“Нищо”
Живея си аз, спокойно живея.
Сметките се трупат – заплата не мърда.
Всичко рязко поскъпна и шамари валят всеки път в магазина – с по 2 -3 лева се е вдигнало всичко. Ма, нейсе – криза след криза, все някак ще оцелеем.
Преживях 3 инфлации – макар и дете, неусетно минаха и заминха, а аз все още съм тук.
Аз съм тук, а ти си на отсрещния тротоар.
Говориш си с някого – не го познавам.
Минавам и заминавам. Продължавам си по пътя. Та нали сме просто бегли познати. Няма да идвам и да те притеснявам! Няма дори да кимна и поздравявам. Та нали сме просто, просто бегли познати.
Нищо, че си целия ми свят…свят, който ми се иска да беше реален.
Нищо, че преди няколко мига дори въздухът ми ти принадлежеше – ти го каза… и бога ми, беше прав!
Нищо, че само с теб съм моето истинско аз – непознато за други!
Нищо, че телата ни са едно цяло, когато са близо!
Нищо.
Едно пълно и кръгло НИЩО!
Аз и без друго си имам работа – трябва да ида до магазина, после да се прибера и да пусна пералня, а и ме чака дълъг ден утре на работа. Та – нищо. Говорѝ си с твоя познат, аз ще подмина и ще скрия всичко, което ми значиш. Това поне го умея.
Така ще останем със тебе. Това само виждам напред – аз – на тротоара, ти – на отсрещния. Всеки в неговия си свят.
А колко е хубаво когато световете ни се преплитат и размиват в едно истинско наше и цяло. Едно приказно и някак магично единство…
Но какви ги говоря? По-добре да пусна пералнята на нощна, че токът поскъпна.
Другия път – обещавам, няма да видя, че ме виждаш и те боли! И другия път – обещавам – и мен по-малко ще ме боли, защото, знаеш ли, колкото повече светът ни поглъща, толково по-лесно става да забравяме, че всъщност с теб…си принадлежим.