Неговата сянка

Hits: 7

Неговата сянка дойде в съня. Неговата сянка дойде наяве. Неговата сянка върви до мен и днес.

За пръв път ми се яви насън. Сънувах ли или погледнах в бъдещето?! Бяхме на ръба на висока скала. Аз бях готова да скоча. На лицето ми имаше тежка мраморна маска, която ме принуждаваха да нося. Беше се впила във всяка епителна клетка. Беше се просмукала в кожата ми и не ми позволяваше да дишам. Бях гола и беззащитна. Исках, просто, всичко да свърши! Плачех, но сълзите ми не стигаха до разпенените вълни, там долу – маската не им позволяваше. Събираха се вътре и скоро щяха да ме удавят…

Миг преди да стъпя в нищото под мен, ти се появи! Сграбчи ме силно в обятията си! Тялото ми се отпусна като повехнал лист. Главата ми се отпусна назад. Ти сграбчи грубо маската и сякаш я изтръгна. Господи, колко болезнено беше, толкова болезнено освобождаващо! Хвърли я в бурните води и истинските ми коси се разтанцуваха във въздуха. Бях забравила цвета им – светъл и топъл кехлибар, пропука чернилката… Ти ми хвана брадичката и наклони главата ми към теб. Опита се да ме погледнеш в очите, но аз не можех да ги отворя. Бяха залепнали от солта. Ти ги целуна нежно и лека-полека започнаха да се отварят. Без мой контрол, явно са искали, отдавна, да се отворят. Тогава те видях за пръв път.Ти ме гледаше толкова особено – едновременно загрижено и учудено. Любуваше се на красотата в безпомощното същество срещу теб, красотата на силата, която ти събуди. С всяка изминала секунда ставах все по-жива и по-истинска! Беглата ми сянка, започна да добива по-ясните ми очертания. Изпълвах всичко наоколо, само с погледа си. Косите ми сякаш ставаха все по-дълги и все по-буйни, обгръщаха те като кехлибарено море. Очите ми се отваряха все по-широко и сякаш влизах в душата ти, за да събудя своята собствена. Ти ме спаси! Ти ми даде живот! Ти свали маската! Ти ме направи истинска!

Когато те видях наяве, си спомних този сън. Не можех да повярвам!
Да повярвам, че си истински! Изпаднах в ужас! Не трябваше никога да ти го разказвам! Да ти разказвам, че очите ми те познават, много преди мен! Че косите ми са те обгръщали, много преди да те докосна наяве! Но го направих! Разказах ти всичко!
Днес съм тук. Без теб, но тук! Насън или наяве, ти изтръгна маската, която всички ме подтискаха да нося. Защото така било редно, защото така било правилно и нормално, и плява, и плява, до де стига погледа!

И с всеки следващ ден съм все по-жива, оттогава! Очите ми се отварят все по-широко и влизат все по-дълбоко в душите наоколо! Косите ми багрят небосвода в медни нюанси, заливат и обгръщат молекулите във въздуха.

Аз знам, че няма да забравиш! Няма да забравиш онзи сън, за който ти разказах. Няма да забравиш как телата ни се сливаха в едно…Как галеше плътта ми крехка…как целуваше устните…как вплиташе пръсти в кехлибара. И дори никога повече, да не ме докоснеш и погледнеш наяве… – Благодаря ти! Благодаря ти, че ме спаси от хорска плява, от нормата и правотата илюзорна! Благодаря ти, че счупи на парченца мраморния ми затвор!

Обичам теб, и онзи теб от онзи сън, и истинския теб – какъвто си!

23.04.2017г.

Spread the love

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.