Не ме питай защо съм ядосана

Hits: 23

Не ме питай защо съм ядосана, груба и тъжна….толкова мрачна, че над главата ми вечно вали и вечно е тъмно, и вечно гърми и трещи, а аз съм се свила в недрата на своята същност – вечно неразбрана и вечно отритната…

Не ме питай защо ме боли и уж ме боли, а не плача. Наместо това – крещя в безсилие за тъпи злободневия.

Знай – няма значение колко съм изморена от работа!

И няма значение колко е тъпа н’ам коя си колежка!

И нямат значение ниските доходи!

И няма значение счупеният ми нокът!

Не съм изморена от работа!

Изморих се да се преструвам, че този свят има значение.

Не е колежката ми проблемът, от другаде идва безсилие!

А парите са имагинерни преходности, които не ми трябват там където ще се върна някой ден…

Не е проблем, че нокътят се е счупил…аз съм счупена родена.
Прости ми приятелю, но в други светове искам да живея. От този много боли. Понякога непосилно много боли.

Не ми се сърди, другарю по душа.

Аз имам нужда от своите празности, от своите черни и пусти недра…

Да потъвам във вечности – за други са странности…

Да се давя в катраните отровни на самотата…

Само там знам коя съм!

Само там имам смисъл!

Само там няма някой, дето все да съди!

Защото там…просто… няма никой.

18.03.2018г.

Автор: Ana Drag

Spread the love

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.