Views: 23
Не ме питай защо съм ядосана, груба и тъжна….толкова мрачна, че над главата ми вечно вали и вечно е тъмно, и вечно гърми и трещи, а аз съм се свила в недрата на своята същност – вечно неразбрана и вечно отритната…
Не ме питай защо ме боли и уж ме боли, а не плача. Наместо това – крещя в безсилие за тъпи злободневия.
Знай – няма значение колко съм изморена от работа!
И няма значение колко е тъпа н’ам коя си колежка!
И нямат значение ниските доходи!
И няма значение счупеният ми нокът!
Не съм изморена от работа!
Изморих се да се преструвам, че този свят има значение.
Не е колежката ми проблемът, от другаде идва безсилие!
А парите са имагинерни преходности, които не ми трябват там където ще се върна някой ден…
Не е проблем, че нокътят се е счупил…аз съм счупена родена.
Прости ми приятелю, но в други светове искам да живея. От този много боли. Понякога непосилно много боли.
Не ми се сърди, другарю по душа.
Аз имам нужда от своите празности, от своите черни и пусти недра…
Да потъвам във вечности – за други са странности…
Да се давя в катраните отровни на самотата…
Само там знам коя съм!
Само там имам смисъл!
Само там няма някой, дето все да съди!
Защото там…просто… няма никой.
18.03.2018г.
Автор: Ana Drag