Views: 16
Понякога не е нужно да крещиш, за да те чуят…
Понякога е нужно просто да шепнеш в тъмнината и може би само един ще те чуе…
и може би, ще е точно този, който трябва да те чуе…
този, който цял живот си чакал…да те чуе.
Да чуе всичко вътре в теб!
Да чуе тъжната песен, която припява душата ти.
Да чуе как сълзите ти се търкалят по отломките от миналото ти.
Да чуе ехото на отдавна заглъхналите ти писъци.
Да чуе всичко онова, което устните ти никога няма да изрекат, ала очите ти крещят неспирно.
Да чуе как пукнатините на сърцето ти се превръщат в бездни.
Да чуе пърхането на отдавна прекършените ти криле.
Да чуе как вените ти се вкоченяват.
Да чуе и просто да разбере…просто да те прегърне –
такъв какъвто си –
разбит, премазан,
измръзнал под ледовете на мъката си.
Още не съм те срещнала…
Още не си ме прегърнал…
Има ли те?
Чуваш ли?
28.08.2017г.