Views: 47
Отдавна гледам сериалчета на английски без субтитри, но едва наскоро се усетих. Има една думичка, която е станала нарицателно за нещо, което в миналото е значела съвсем друго, или поне до голяма степен – друго. Ако някога думата е значела сила и контрол, а във времето е прераснала в синоним на грижа и любов, то сега е едва ли не обидна или се асоциира с една леко цензурна професия.
Въпросната дума е mistress. И, да, по женски ще се ядосвам, защото си е за ядосване. По това, което успях да открия из необятния интернет, думата mistress през 13 век е значела “жена учителка, гувернантка; надзирател на послушниците в манастир”, от старофренски maistresse “любовница“ ; икономка; гувернантка, учителка (съвременна френска maîtresse), фем. на maistre “майстор”, от латински magister “началник, ръководител, директор, учител” .
В смисъла на “жена, която наема други хора или има власт над домакинството и слугите” е от началото на 15в.
Значението “жена, която е усвоила изкуство или клон на обучение” е от средата на 15в.
Смисълът за “жена на женен мъж” е от началото на 15в.
Като учтива форма на обръщение към жена, средата на 15в.
Значението “жена, която е обичана и ухажвана, тази, която владее сърцето на любовника” е от 15 век.
Не мога да не се запитам и зачудя как така от учител и управник се стига до любовница. Да, има някакво развитие след учител да си съпруга и домакиня и да командваш и мъжа си и децата, но то е някак разбираемо.
Чудя се защо се е породила нуждата да отделиш двете? Да отделиш грижовната закрилница и покровителка на сърцето ти от самата нея – да я превърнеш в две отделни същества и едното да наричаш съпруга и майка, а другото, онова “другото“ без което не можеш и не искаш, да превърнеш в тайна и позор.
Защо се е наложило да има две отделни думи и личности, които да задоволят нуждата на мъжете? Защо не може съпругата, избраницата да е онази, която властва над сърцето и ума ти? Защо онази, която се грижи за теб и за децата ти и за дома ти, да не е онази, която обичаш страстно и жадуваш и копнееш да докосваш до бездихание.
Наясно съм, че има и такива щастливки, но онези заклеймени като mistress в днешно време не са никак малко. Аз лично не смятам , че е комплимент към никоя жена – нито да е само съпругата , нито да е само любовницата, най-вече защото всяка една жена е и двете. Това, че много мъже не могат или не искат да го видят, вече е друг въпрос. Може би инстинкта за съхранение на вида за разпространение на генетичен материал е допринесъл за такова самосъзнание.
Честно казано, до гуша ми е дошло да ми обясняват колко прекрасен човек съм и после да се женят за следващата, и едва ли е само при мен.
И, пак, казвам, наясно съм че има мъже, които виждат всичко това и още много в единствената си избраница, но всяка една от нас Mistresses е наясно, че те вече са заети ;).
Не казвам, че е срамно, просто разсъждавам от своя гледна точка. НЕ е срамно да искаш всичко, и не е необичайно да намираш сам фрагменти у различни хора, части, които да запълват перфектен образ, съчетан от различни хора (жените също го правят) ;).
Казвам само, че всички спряхме дори да правим елементарно усилие да видим в човека всичко, което е и вичко, което може да бъде за нас.
Най-малкото – със сигурност спестява време и усилия!
Вярно, че нямаме гаранции, че ще се получи, но …тук искам да перифразирам един стар познат от мъжки пол: “Друга жена може да изглежда по-добре, но щом ти не плащаш за това, помисли си кой плаща и искаш ли да си ти?“ Малко грубичко, но пък вярно. Тя или си плаща сама и едва ли има нужда от глупости като еднократни афери или ще е поредният борч, на който ще се обречеш, ако се забъркаш.
Обичам да казвам, че всяко нещо струва друго нещо. Въпросът е да го осъзнаеш навреме. Всеки е склонен да се отдаде на внезапна и краткотрайна слабост, не че е простимо, но пък е разбираемо. Защо сме позволили да с стигне до там, обаче? Защото – да – ние сами сме си виновни! Всички замесени са виновни!
И, да – не отричам, че познавам страхотни двойки, които са се събрали като са изневерявали на бившите си! Но, да – познавам и такива, които с нищо не са заслужили изневяра, и мъже и жени! И навсякъде във всяка една ситуации са виновни всички замесени – било от страх, било от скука, било от неглижиране.
Трудно е да оценяваме нещо, което изглежда като даденост, докато не се самопровалим и не го съсипем.
Тъжно е, но лесно се отегчаваме и имаме нужда от разнообразие. Жалко е,че не осъзнаваме, че съществото, което спи до нас е цял един свят, и не рядко, не сме познали и половината от него/нея.
Автор: Ана Драг
Image: wallpaperflare