Views: 102
Мина ли ти, вече ?
Да се надяваш, че тази вечер ще спи до теб… Да живееш в минало и бъдеще. ..И единственото време, което прекарваш в настоящето е когато си с него… Когато го няма, все си някъде назад или твърде напред… Въртиш сценарии за бъдеще… Анализираш минало… Рационализираш лудостта си и я наричаш „травма от миналото“…
Та, мина ли ти вече?
Ти не си тази, до която той иска да заспи. Ти си тази, с която Не иска просто да спи.
Остава ти само да се надяваш, че ще има някой, който да иска и двете.
Да, ама, така както се надяваше всеки път, през всичките тези години…и въртеше ли въртеше всички онези сценарии… Я, по-добре, дори не се надявай, че само си вредиш, май.
Мина ли ти? Осъзна ли, че не е той? Не, не се оправдавай, нито него , нито ситуацията! Не просто „не сега“, ами изобщо – „не е той“. Който и да е. Нито един не е. Никога не е бил. Ако някой някога е бил, сега щеше ли да спиш сама?
Осъзнай се вече! Спреш ли да копнееш и да се надяваш… Спреш ли да жадуваш…Значи ти е минало. Е, да, тогава няма да имаш смисъл и ще си студена и безлична…НО! Поне ще ти е минало.