Кой ми напомни…за доброто, за силата на твореца и за тъгата от загубата

стихосбирка

Hits: 49

Вчера треньорът ми Ангел Филиповски, ми припомни нещо, което някак се бе свило нейде в мен и в човешкото у мен и бях забравила нещо, толкова важно за мен, което парадирам че проповядвам.

Лицемер ли съм? На моменти – да, налага се, уж! Но случаят е по –различен и фактът и причините са по-сериозни!
Фактите са, че забравяме! По-лошо – ЗАБРАВЯМЕ ДОБРОТО!

Димо от ПИФ почина преди броени дни! Новината гръмна по всички медии! НОВИНАТА! Грозно, нали?! НОВИНА! Едно време на селската радио точка съобщаваха „ Скръбна вест, съобщаваме“, а сега – „Имаме новина…“

Треньорът ми по салса и бачата от Salsa Club Flamingo ми припомни един факт.

Това се случи още когато издадох стихосбирката си и бях на 7-то небе, че най-после съм „изкрещяла“.

Превъзбудата ми доведе до липса на емпатия и дори на благодарност към всички онези, които сипеха комплименти.

Не ме разбирайте грешно – не е лошо да те хвалят, но мен друго ме вълнуваше повече .

Вълнуваше ме фактът, че го направих сама и най-вече – НАЙ-СЕТНЕ го бях направила!

Похвалите минаваха между другото през ушите ми. Аз не умея да получавам комплименти и не умея да благодаря, не и с думи – поне не в личен разговор. Смятам, че с писане се справям по-добре, но това си е мое мнение.

Това, което Ангел ми каза след смъртта на Димо, в приятелски разговор, беше следното: „Той е единственият, който ти купи стихосбирката за 20лв, помниш ли?“

„Помня, да“ отвърнах. Вярно е, помня, но не помнех, просто си спомних. Беше нужно да ми бъде напомнено!

Още когато се случи преди две години, Ангел ми сподели случката в залата на русенската опера, където често се провеждат (провеждаха, преди…) репетиции за много от представленията. Не запомних по какъв повод Димо е бил в залата и са се засекли. Бях оставила няколко бройки на книгата си в залата, а корицата е грабваща, повярвайте ми! Когато го казах на Ангел, той каза „Не, той я разлисти и прочете някои стихове!“

Сега ми се плаче какъв съм простак! Не се свързах с Димо тогава по ред причини. Заради злощастен опит с известни български личности, с които съм опитвала да споделям работата си…и заради факта, че не ме бива в маркетинг стратегии и врене в очите на хората и искане или изискване на внимание…и защото си мислех, какво да го занимавам със себе си…Дори не благодарих! Не благодарих на човек, който е идеалът ми за човешко, поне поведението му в конкретната ситуация. Поведение и идеали, към които се стремя и с които се опитвам да лазя по съвестта на хората. Той ги е имал и е подкрепил изкуството ми!

Благодарна съм! И ми се иска да обещая , че няма да се повтори…, но това ще е лъжа.

Защото сме такива! Не само аз, всички сме такива! Вярвам в това, колкото и да е грозно и тъжно.

Но има и друго! Както аз се стремя да напомням и натяквам от време на време на хората да не съдят другите било по поведение, било по външен вид, така и на мен има кой да ми напомня!

Слава, Богу, има кой! Защото в един момент, вглъбен в себе си и парадиращи с еди какви си вярвания и убеждения, несъзнателно вървим против тях и не следваме собствените си съвети.

Обяснимо е, разбира се! По-лесно е да критикуваш и да показваш на хората грешките им, дали на работа, дали в живота…колко хора са получили бонуси, че са си свършили добре работата, в България говоря и за български фирми говоря! А колко са били глобени и санкционирани заради грешките си…аха…

Искам от сърце да благодаря на Ангел Филиповски, че ми напомни да бъда човек и да се сетя за нормалните си човешки качества, които вярвам, че все още притежавам.

Съжалявам, че ги губя и колкото и да виня средата, кризата – икономическа при мен от години и световна последната година, и карантини и подтисничество на духа…Отговорност нося и аз! Както и всеки един от нас.

Пожелавам на всички да имат морален компас в лицето на други човеци. Вярвам, че са ни нужни! И може да са много и различни хора в даден момент, хора, които да ни напомнят! Да ни напомнят да не съдим, защото чуждите обувки може да са адски красиви, но няма как да знаем колко пот и кръв са донесли на собственика си и колко са му стрували! Да ни напомнят, че има и добро на тоя свят и не бива да го неглижираме и да се фокусираме само върху лошото! И най-важното да ни напомнят да ценим това добро – докато е време, а не да се сещаме след катастрофата, след смъртта, след загубата.

Макар силните негативни стимули да са по-властни и да е нормално чак тогава да ни се събужда съвестта…Нека наистина помним, не просто да си спомним, когато ни подсетят, а наистина да помним!

Казвайте “Благодаря”, когато сте наистина благодарни, майната му на предразсъдъка, майната ѝ на нормата!

Роптайте и крещете и драскайте когато ви боли и когато искате да бъдете чути, всеки по неговия си начин. Винаги ще се намери някой да ви съди, но ви обещавам,че ще има и някой който ще ви чуе.

Пиша ви с повредена съвест и морал, ясно съзнавайки, че не съм критерий за високи постижения или култура или дори общественост, но и съзнавайки, че малко са онези, които не забравят и не правят грешки – безгрешният да хвърли първия камък.

Пиша и защото знам, че това, което имам да казвам, може да помогне на някого. Както нечии чужди думи помогнаха на мен. Както Ангел ме върна и ме замисли коя съм и какво всъщност правя… Както Димо е станал мой благодетел, а аз просто забравих…

Ще се възползвам и от възможността да спомена отново творческия проект, с който се захванах „Седемте смъртни гряха“.

Скоро ще опиша всички подробности, за сега – Просто творете !

Изказвам искрени съболезнования към онези, които Димо е докоснал и като човек и като творец!

И тук е мястото, където да споделя любима моя песен, не е от куртоазия – просто е вярно… Напомня ми за някого…за някога:

Spread the love

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.