Views: 32
Когато, всички станат саможиви и самодостатъчни и искат само техният глас да бъде чут и приет за аксиома…
Когато всички решат, че са прави и всички други са длъжни да вярват в правотата им…
Когато творецът се превърне в критик…
Когато художественото изчезне от литературата…
Когато вместо напътствия има нагрубяване и накърняване на личността…
Когато, когато, когато имаме ПРАВО да сме себе си безнаказано…такова себе си, което обижда без да му пука, че насреща стои човешко същество…
Когато думите започнат да са само символи без смисъл зад тях…
Когато, когато, още много когато! Тогава какво?
Да сложим тиарите, с които ни набеждават, че сме се закичили сами! Да тупнем с краче като малко дете и да стане на нашето!
Защото живеем във време и свят, в които може, всичко може да си кажем или покажем по нашия си начин!
И който не ни харесва да не ни “следва”, и който не ни разбира -да иде на другия бряг, и на когото му пречим – да стои настрана!
Какво прекрасно справяне! Игнориране, блокиране, сийнване!
Всеки е свободен да се обиди от този текст, както аз съм свободна да се обидя от всеки написан, прочетен. Всеки си има право на мнение! Поне така можем да преценим кого искаме в живота си.
П.С. Не съм мерило за добро писане! Но и не мисля, че някой е! За всичко написано има читател, който ще открие смисъл и ценност, там където други виждат обида.
Снимка: A Writers Cafe