Views: 46
Живи са! Будни са!
С тези думи ме отстреля една особа тази сутрин.
Забързана за работа, прелитаща набързо през довчерашния ми свят, който работниците от Общината разкачаха и разглобяваха, имах честта да бъда сезирана и поразтърсена!
Човекът до мен ме накара да се загледам в мрачните физиономии, които украсяваха утринния площад.
– Хората отиват на работа! – казах аз – Или да плащат сметки! – добавих – За какво да са усмихнати?! – казах с насмешка.
– Будни са! Живи са! – отвърна утринният ми събеседник.
А дали са будни? Позамислих се аз и още се чудя. Дали са живи – наистина ЖИВИ?! Защо ли се съмнявам…Аз самата не съм или поне не бях, не и тази сутрин. Та аз отивах на работа, по задължение и без огромно желание, като повечето хора. Откъсната рязко от мечтаната реалност, с която бях дарена последните няколко дни.
И сега, преди сън – така бленуван сън, така погубващ за ума ми и времето ми ( защото – да си го кажем честно – спането е загуба на ценно време, а то вечно не ни стига, все трябва да ходим на работа)…сега когато просто си мечтая да се наспя, за да съм адекватна в този нормиран свят, сега си мисля – Аз будна ли съм?
Помня, че бях..преди няколко часа, когато правех това, което обичам…Май мина денонощие оттогава, поне така ми казва календарът…
Благодаря най-искрено на Емил Кехайов, че за няколко секунди и с две изречения ме сепна и ме замисли!
Благодаря на Lady Pol The Beloved, че ми даде няколко дни-безкрайности, в които бях онова мое любимо себе си!
Благодаря на Младен Минев, който ми напомня цели 3 дни, че аз съм всъщност жива и има смисъл да съм будна!
P.S.
Сутрешни буреносни и начумерени души – Будни ли сте? Живи ли сте?