Изгоряхме, за да светим

Views: 8

Гори и трещи…В душата гърми!

Тресе се и се клати! Напира да излезе! Да ни изпепели!

Грешни, груби, млади! Умираме от болка, а пак се хвърляме стремглаво! Към неизвестното препускаме и скачаме в пропастта без да знаем дали има дъно и какво ни чака там.

Дори да сме го правили преди и да знаем колко боли и колко трудно си събираме отломките… го правим пак и пак, отново бясно и безумно, се хвърляме без страх! Щом веднъж ни е завладяла онази тъй позната страст, забравяме какво ще дойде след нея. Забравяме, че колкото е по-върховно, толкова е по-болезнено.

Но няма значение! Няма значение, че утре ще се давим в собствените си кървави сълзи! Няма значение, че ще протрием коленете си по камъните на изневярата, лазейки и молейки се за прошка и за милост. Няма значение, че гнилият вкус на някога свежите божури, ще ни горчи в душата.

Няма никакво значение, защото сега… сега се хвърляме в огньовете! Защото колкото и да боли, бога ми, дори да знаем, че умираме с всеки следващ дъх, сега е приказка вълшебна.

Стара и добре позната приказка, чийто край добре ни е известен, но колко е хубаво пак да я четем, дори да знаем, че пак ще ревем. Защото краят винаги е тъжен. Той е написан отдавна и не подлежи на промяна… какво ли е искал да каже авторът?!

Като безмозъчни създания и противно на всякаква логика, вярваме и се подлъгваме отново, че може би, този път ще пренапишем края! Че може би този път, ще сме по-горещи и от огъня, в който се впускаме! И този път ще излезем невредими! НЕ, не невредими, а дори по-силни!

С надежда и копнеж и заслепени от пламъците, душите ни светят, очите не виждат последствия, сърцето забравя колко е счупено. И гори! Гори тая страст във вените ни!

Гори и сякаш никога не ще угасне! Но тя приказката си има свой собствен край и ни го припомня рано или късно.

И какво стана сега, приятелю?!
Изгоряхме, за да светим.

Spread the love

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *