Views: 11
Насред суетнята човешка…
Из жуженето на чужди гласове…
Потапям се в хаоса
и паля си цигара…
Цигарата гори,
a аз догарям!
Небето пак трещи,
a аз заспивам!
Порой невиждан се излива,
a аз – по-суха от пустиня.
Страсти и любови преминават,
угодно, някак, все ме подминават.
Смъртта е лесна и желана.
Не спирам, да я каня!
Но тая пуста проклетия,
не спира да ми се присмива!
„Живей, обичай, тлей!“ – ми вика,
а на мен ми писна, мен ми стига!
И гасна си тихо и мирно
и тлея си, чакам безспирно.
Да ме вземе най-накрая!
Било то в Ада или Рая.
Да ме отърве от теб и всички тях,
че да го сторя сама, ме е страх.
И паля си поредната цигара
и се моля да не видя как догаря!